Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 59
- Предыдущая
- 59/160
- Следующая
Фай Родис почувствува цялата тежест на миналото, която се бе стоварила върху душата и́, тежестта на вековете, когато историята е била не наука, а само инструмент на политиката и потисничеството, сбор от лъжи. За хората от новите, комунистическите ери от историята на Земята, които с безстрашие и себеотрицание се задълбаваха в миналото, огромното срещнато там страдание хвърляше черна сянка върху целия им живот.
Родис толкова беше се задълбочила в своите размисли, че не чу дрънкането на бронираната врата, която Чойо Чагас предпазливо отвори. Горното осветление продължаваше да е изключено. Само бледите лъчи на виолетовите газови лампи се кръстосваха в полумрака на подземната зала. Чойо Чагас не можа да разбере веднага, че вижда гостенката си по прилепнал като собствената и́ кожа скафандър, и започна да я разглежда алчно. Фай Родис се върна към настоящето, леко скочи от масата и под втренчения поглед на Чойо Чагас се запъти към стола, на който беше оставила дрехата си. Чойо Чагас вдигна ръка, за да спре Родис. Тя го изгледа учудено и оправи косата си.
— Нима всички жени на Земята са толкова прекрасни?
— Аз съм най-обикновена — усмихна се Фай Родис и го попита: — Доставя ли ви удоволствие да ме гледате по скафандър?
— Разбира се. Вие сте толкова необикновено красива.
Фай Родис усука тънката си дреха във вид на пухкаво въже и я нави около главата си също като широк тюрбан. Сложен малко накриво, тюрбанът придаваше на правилните и твърди черти на земната жена безгрижен и лукав израз.
Чойо Чагас запали горното осветление и застана неподвижен, гледайки гостенката си с нескривано възхищение.
— Нима в звездолета има жени, по-хубави и от вас?
— Да. Ола Дез например, но тя няма да се появи тук.
— Жалко.
— Аз ще я помоля да ви потанцува.
Те се върнаха в зелената стая, която Родис беше напуснала преди три дена. Чойо Чагас и́ предложи да си почине, но Родис отказа.
— Аз бързам. Виновна съм пред моите спътници. Приятелите ми сигурно се тревожат. Филмите за земното минало ме накараха да забравя за това. Но аз съм ви толкова признателна за откровеността! Не е трудно да си представите колко важна е за един историк тази среща с документи и произведения на древното изкуство, които у нас, на Земята, са се загубили.
— Вие сте една от малцината, които са ги видели — сурово каза Чойо Чагас.
— Обвързвате ме с обещание да не казвам нищо на жителите на вашата планета?
— Точно така!
Фай Родис му подаде ръка и Чойо Чагас пак се опита да я задържи в своята, но се раздаде лекото изсвирване на съобщителното устройство. Властелинът се обърна към масичката, каза няколко неясни думи. Скоро в стаята влезе развълнуван инженер Таел. Той се спря до вратата в почтителна поза и се поклони на Чойо Чагас, без да забележи веднага Родис, която бе застанала в дъното на стаята.
— Гостите от Земята търсят своята владетелка. Те се явиха в Залата за осъждане и доведоха със себе си един от деветокраките апарати. Какви нареждания ще последват?
— Никакви. Владетелката им е тук, тя сега ще отиде при тях. А вие останете за съвета!
Инженер Таел се обърна и се вцепени. Металната Родис, увенчана със закачливия черен тюрбан, под който грееха необикновените и́ зелени очи, му заприлича на могъщото създание на някакъв незнаен свят. Тя стоеше независимо и свободно, което беше немислимо за една жена от Ян-Ях, съвсем гола и в същото време толкова далечна и недостъпна, че инженерът почувствува отчайваща болка.
Фай Родис му се усмихна приветливо и се обърна към председателя на Съвета на Четиримата.
— Ще ми позволите ли скоро да ви видя пак?
— Разбира се. Недейте забравя за вашата Ола и танците!
Фай Родис излезе. Сега тя вървеше по пустинните коридори и безлюдните зали без придружител. В първата зала с роговите стени, с клинописа на черните стрели и начупените линии стоеше една жена. Родис позна съпругата на властелина, която беше дала името си на цялата планета. Красивите устни на Янтре-Яхах се изкривиха в надменна усмивка, по-рязка стана злобната чупка на веждите и́.
— Аз отгатнах вашата игра, но не очаквах от една учена представителка на пришълците такова безсрамие и нахалство!
Фай Родис мълчеше, защото си спомняше семантиката на забравените на Земята ругатни, с които беше и́ се наложило да се запознае на Торманс. Това още повече ядоса тормансианката.
— Аз няма да ви позволя да се разхождате тук в такъв вид! — кресна тя.
— В какъв вид? — учудено се погледна Родис. — А, да, мисля, че ви разбирам. Но вашият мъж каза, че този вид му доставял удоволствие.
— Каза! — задушаваше се от гняв Янтре-Яхах. — Вие не разбирате, че сте неприлична! — Тя изгледа Родис с подчертано отвращение.
— При вашите нрави това облекло е неподходящо за улиците — съгласи се Родис. — Но в жилищата? Вашата дреха например ми се струва и по-красива, и по-предизвикателна.
Тормансианката, която беше облечена с рокля с нисък корсаж, разкриващ гърдите и́, и къса, разрязана на тесни ленти пола, откриваща бедрата и́ при всяко движение, наистина изглеждаше по-гола.
— Освен това — по устните на Родис се плъзна едва забележима усмивка — в този метал аз съм напълно недостъпна.
— Вие, земляните, сте или безкрайно наивни, или много хитри. Нима не разбирате, че сте красива като никоя друга жена на моята планета? Красива, необикновена и опасна за нашите мъже… Дори само като ви гледат… — Янтре-Яхах нервно стисна ръце. — Как да ви обясня? Вие сте свикнали със съвършенството на тялото, при вас то е станало норма, а при нас това е толкова рядък дар.
Фай Родис сложи ръка на голото рамо на Янтре-Яхах и тя се отдръпна, млъкна.
— Простете ми — поклони се леко Родис. Тя размота тюрбана си и се облече за един миг.
— Но вие обещахте на мъжа ми някакви танци?
— Да, и ще трябва да го изпълня. Не мисля, че това може да ви бъде неприятно. Впрочем отношенията ми с властелина на планетата са нещо по-особено, засягащо контакта между нашите светове.
— И аз не бива да се бъркам, така ли? — пак избухна тормансианката.
— Да! — потвърди Фай Родис и Янтре-Яхах се скри, просто онемяла от ярост.
- Предыдущая
- 59/160
- Следующая