Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 47

Черносиният СДФ на Родис дойде в центъра на стаята. Под неговия капак забръмча далечният проектор на ТВФ, стаята потъна в мрак. Астронавтите насядаха още по-нагъсто на канапето. От срещуположната страна пламна зелена светлина и зазвучаха мелодичните звуци на песента за върбовата клонка над планинската река. Размазаните, бързо мяркащи се контури на хора изведнъж изпъкнаха ясни и обемни, сякаш останалите на кораба бяха прехвръкнали тук, в градините на Цоам, и бяха седнали до тях в тази висока стая на двореца.

За да се икономисва енергията на батериите на СДФ, чиято сила можеше да потрябва за по-важни работи, всеки предаваше впечатленията си от първия ден на Торманс сбито. Рекорда за краткост спечели Тор Лик, който говори последен:

«Много прах, приказки за величие, щастие и безопасност. В същото време виждаме страх и предпазни устройства, които служат не за сигурност, а за да направят властелините на Торманс недостъпни. Лицата на хората са навъсени, дори и птиците тук не пеят».

Когато угасна стереоизображението и връзката със звездолета се прекъсна, Родис каза:

— Не знам вие как сте, но мен предпазната ваксина и биофилтрите ме направиха сънлива.

Сънното състояние вместо обикновената жажда за дейност обзе всички. Евиза сметна това за нормално явление и предупреди, че астронавтите ще се чувствуват отпаднали още три-четири дена.

На другата сутрин, едва седмината земляни бяха привършили закуската си, се появи един сановник с черно като въглен одеяние с извезани по него синкавосребърни змии. Той покани Фай Родис на среща «лично с великия Чойо Чагас». На останалите членове на експедицията той предложи да се поразходят из градините на Цоам, докато не настане време да отидат в централния «Кръг за сведения», където ще им предадат информацията «по заповед на великия Чойо Чагас».

Фай Родис изпрати на другарите си въздушна целувка и излезе, съпровождана от един мълчалив страж с лилави дрехи. С почитателно кимване той и́ сочеше пътя. Пред един от входовете, прикрит с тежък килим, той застина, разперил ръце и превит на две. Фай Родис само отметна килима и веднага се разтвори една тежка врата, която като всички врати на Торманс се въртеше на панти, а не се прибираше в стената, както на Земята. Фай Родис се озова в стая с тъмнозелени драперии и покрити с резба мебели от абанос, които земляните вече бяха виждали от звездолета по поверителния телевизионен канал.

Чойо Чагас стоеше, леко докоснал с пръст едно кристално разноцветно кълбо върху черна подставка. Отблизо великият малко приличаше на образите си от екрана. Чагас се усмихна възхитро и ободряващо, покани я с ръка да седне и Родис му се усмихна в отговор, докато се наместваше удобно в широкото кресло.

Чойо Чагас седна близо до нея, наведе се доверително напред и събра ръце, сякаш се готвеше да изслуша търпеливо гостенката си.

— Сега можем да си поговорим насаме, както подобава на господари на съдбините. Нищо, че звездолетът е само песъчинка в сравнение с планетата, психологически отговорността и пълнотата на властта и на двама ни са еднакви.

Фай Родис поиска да му възрази — подобна формула не можеше да важи за нея, а за човек от Земята тя беше морално обидна, но се сдържа. Би било смешно и безполезно да преподава на един закостенял олигарх основите на земната комунистическа етика.

— Какви са нормите на човешко общуване при вас, на Земята — продължи Чойо Чагас, — в кои случаи вие казвате истината?

— Винаги!

— Това е невъзможно. Абсолютна и неизменна истина не съществува!

— Съществува нейното приближение до идеала, което е толкова по-близо, колкото по-високо е равнището на общественото съзнание на човека.

— Какво общо има то с въпроса?

— Когато болшинството хора си дават сметка, че всяко явление е двустранно, че истината има две лица и зависи от изменящия се живот…

— Значи няма абсолютна истина?

— Стремежът към абсолютното е една от най-големите грешки на човека. Получава се едностранчивост, тоест полуистина, а тя е по-лоша от откровената лъжа, която може да заблуди по-малък брой хора и не е страшна за знаещия човек.

— И вие винаги ли спазвате това правило? Неотклонно?

— Неотклонно! — твърдо отговори Родис и веднага се смути вътрешно, като си спомни разиграната на звездолета инсценировка.

— Тогава кажете ми истината: защо се появихте тук, на планетата Ян-Ях?

— Повтарям ви предишното обяснение. Нашите учени ви смятат за потомци на земляните от петия период на древната епоха, наречена на Земята ЕРС — Ера на разединения свят. Вие трябва да сте наши преки сродници. И нима не е очевидно това? Достатъчно е човек да погледне мене и вас.

— Народът на Ян-Ях е на друго мнение — натъртено изрече Чойо Чагас, — но нека приемем, че казаното от вас е вярно. По-нататък?

— По-нататък би било естествено да започнем да общуваме, Да обменяме постиженията си. да анализираме поуките от грешките си, да си помагаме при затруднения и може би да се слеем в едно семейство.

— Ето какво било! Да се слеем в едно семейство! Така сте решили вие, земляните, от наше име! Да се слеем в едно семейство! Искате да покорите народа на Ян-Ях. Това са тайните ви намерения!

Фай Родис се изправи и застина, гледайки в упор Чойо Чагас. Зелените и́ очи потъмняха. Някаква незнайна сила окова волята на председателя на Съвета на Четиримата. Той заглуши мимолетното чувство на уплаха и каза:

— Да речем, че опасенията ни са прекомерни, но нали вие се появихте тук, без да ни питате? Необходимо ли е да изброявам причините, поради които нашата планета отхвърля без изключение всички пришълци от чужди светове?

— А особено от един свят на хора, които толкова приличат на вас — подсказа Родис премълчаната от Чагас мисъл.

Той я изгледа подозрително с тесните си очи: «Да не би да е вещица тая?» — и кимна утвърдително с глава.

— Аз не мога да повярвам, че хората на Ян-Ях биха се отказали да надникнат в океана на безбрежното знание, който им се разкрива чрез нашата планета и Великия пръстен!

— Аз не знам какво е това.

— Още повече! — Родис погледна учудено Чойо Чагас, приведе се още по-близо до него. — Нима за вас не е най-важно да увеличавате красотата, знанието и хармонията както в човека, така и в обществото?