Часът на Бика - Ефремов Иван Антонович - Страница 31

И пак по безмълвна команда хората се разотидоха. Камерата се превключи на една висока зала с огромни стълбообразни машини, тръби и котли. И изведнъж всичко угасна. Синьото око на приемника угасна, прозорчето на филтратора се озари от зеленикава светлина и се дочу креслив тормансиански говор. Земляните, които бяха се забавили в столовата, побързаха да се присъединят към наблюдателите.

— Пришълци от чуждата планета. Пришълци от чуждата планета. Съветът на Четиримата ви кани на преговори. Влезте в двустранна видеовръзка по специалния канал. Техникът ще ви обясни начина за включване!

Тъмният стереоекран пак светна. В една тясна кабинка, приличаща на обикновената автоматична апаратура за ТВФ, седеше възрастен тормансианин със сини дрехи. Той започна да говори през малкия рупор пред себе си, опитвайки се да обясни на земляните параметрите на специалната линия. Ола Дез мигновено включи вече настроения ТВФ на «Тъмен пламък». Тормансианинът се отдръпна назад и замръзна от смайване, когато видя на екрана си хората от звездолета.

— Звездолет «Тъмен пламък» е готов за преговори — с едва доловима тържествуваща нотка каза Ола Дез, леко препъвайки се в тормансианското произношение.

Техникът със сините дрехи най-сетне дойде на себе си от изненадата и каза тихо и неясно нещо в кубчето с гъвкаво краче, изслуша отговора и вдигна пребледнялото си лице.

— Пригответе се. Изберете измежду вас човек, който може да говори добре на езика на Ян-Ях и знае да се изразява почтително. Свързвам ви с Обителта на Съвета на Четиримата!

На екрана се появи огромна стая, цялата драпирана с вертикални гънки от тежка тъкан с наситен малахитовозелен цвят. На преден план се виждаше кръгла маса с масивни, украсени с дърворезба крака във формата на ноктести лапи. Върху масата самотно стоеше светлосиньо опалесциращо кълбо. Четири кресла от същия зелен плат бяха сложени върху ярък слънчев жълт килим. На задната стена се забелязваше астрономическа карта, която светеше слабо над един черен шкаф, чиито вратички бяха украсени с пъстри и изящни рисунки. Върху шкафа гореше висока лампа с бледосинкав абажур със зелен кант и хвърляше светлина върху четиримата души, които бяха се разположили в креслата с неприлична важност. Трима се криеха в сянка, отпред седеше възслаб висок човек с бяло наметало, с непокрита глава и щръкнала като четка сивочерна коса. Суровата уста не хармонираше с възтъпия къс нос, а проницателните тесни очи — с високо вдигнатите, сякаш стремящи се да проумеят нещо вежди. Но Ола Дез можеше да бъде доволна. Чойо Чагас правеше впечатление на властелин и безспорно беше такъв.

Фай Родис, пак с червенооранжевата си рокля, стъпи върху кръга на главния фокус. Чойо Чагас се изправи и дълго разглежда жената от Земята.

— Приветствувам ви, макар че се появихте неканени! — каза той най-сетне.

«За да си издействуваме „покана“ и да получим отговор биха отишли няколко хиляди години!» Устните на Родис трепнаха в едва забележима усмивка, която предизвика също такава бърза реакция — веждите на властелина се помръднаха леко.

— Нека оня, който е ваш владетел и на когото е възложено да представя управниците на вашата планета, ми обясни целта на пристигането ви — продължи Чойо Чагас.

Фай Родис кратко и точно разказа за експедицията, за източниците на сведенията за планетата Ян-Ях и историята на изчезването на трите звездолета от Земята в самото начало на ЕСО. Чойо Чагас слушаше безстрастно, отпуснат назад и сложил върху мека подставка краката си с бели гети. И колкото по-надменна ставаше позата му, толкова по-ясно четяха земляните объркването, което настъпваше в душата на председателя на Съвета на Четиримата.

— Не ни стана ясно от чие име говорите, пришълци. Всички вие сте прекалено млади! — каза Чойо Чагас, щом Родис привърши съобщението си с молба за приемането на «Тъмен пламък».

— Ние сме хора от Земята и говорим от името на нашата планета — отговори Фай Родис.

— Виждам, че сте хора от Земята, но кой ви е наредил да говорите така, а не иначе?

— Ние не можем да говорим иначе — възрази му Родис, — тук ние сме частица от човечеството. Всеки от хората на Земята би говорил същото, само че може би с други изрази или по-ясно.

— Човечеството? Какво е това?

— Населението на нашата планета.

— Искате да кажете, народ?

— Понятието «народ» е съществувало у нас в древността, докато всички народи на планетата не се слели в едно семейство. Но ако решим да използуваме това понятие, ние говорим от името на единния народ на Земята.

— Как може народът да говори през главата на законните си управници? Как може неорганизираната тълпа и особено простолюдието да изразява единно и полезно мнение?

— А какво разбирате вие под термина «простолюдие»? — попита предпазливо Фай Родис.

— Неспособната за висшата наука част от населението, която се използува за възпроизводство и за най-елементарна работа.

— При нас няма простолюдие, няма тълпа и управници. А за законно ние смятаме само желанието на човечеството, изразено чрез сумиране на мненията. За тази цел съществуват точни машини.

— Не ми стана ясно каква ценност има съждението на отделните неуки и некомпетентни личности.

— При нас няма некомпетентни личности. Всеки голям въпрос открито се изучава от милиони учени в хиляди научни институти. Резултатите се правят достояние на всички. Дребните въпроси и решенията по тях се вземат от съответните институти, дори от отделни хора, а се координират от съветите по главните насоки на икономиката.

— Но нали все пак имате върховен управляващ орган?

— Нямаме. При нужда, в случай на извънредни обстоятелства, властта взема според компетентността си един от съветите. Например по Икономиката, Здравето, Честта и Правото, Звездоплаването. Нарежданията се проверяват от академиите.

— Виждам, че при вас цари опасна анархия, и се съмнявам дали общуването с вас ще бъде от полза за народа на Ян-Ях. Нашият щастлив и спокоен живот може да бъде нарушен… Отказвам да приема звездолета. Върнете се на вашата планета на анархията или продължете да скитате из бездните на вселената!