Новите Приключения На Джим Хокинс - Рыбаченко Олег Павлович - Страница 4

  Той иска да смаже дивата маса!

  Но младият мъж се бори достойно,

  Острието тъче невидима нишка!

  Ето един удар - те пробиха корема,

  Главорезът извика, изпусна сабята!

  Той живееше в простор и не познаваше болката,

  Сега той загуби конските си сили!

  Първото ми качване беше толкова успешно

  Шепа злато се сипва в джоба ти!

  И ние, пиратите, пеем песни

  Разделяйки в битка дувана, получен в чест!

  Разбира се, утре може да е по-лошо

  Оръдията на фрегати и крайцери настръхнаха!

  Прати ме да скачам бос през локвите,

  От кръвта, която вражеският злодей проля!

  Съвсем момче, няма антени,

  Но няма момче в кабината в битката за снизхождение!

  Кол е предопределен да умре в цвета на годините,

  Това е доброволно решение!

  Докато пееше, Джим Хокинс непрекъснато подскачаше и извиваше гръб. Изваяните му мускули се търкаляха красиво под шоколадовата му, загоряла кожа. И боси, детски крака танцуваха в пълен акордеон.

  А момичетата, проблясвайки с боси силни крака, от време на време стреляха по фрегатата от малко, но изненадващо далекобойно оръдие. И събориха британските офицери от крака. И нанесоха леки щети.

  Но сърцевината взе и събори наклонената шапка на капитана на фрегатата. Той в яда си заповяда да се даде залп. Въпреки че разстоянието беше твърде голямо и ядрата не достигнаха. И английският кораб, тривиално взет и облачен, черен, хаплив, отровен дим. И моряците започнаха да кихат и да падат на палубата.

  Момичето капитан на пиратския кораб отбеляза:

  - Добре го направихме! Бихме могли и да пленим, това е фрегата, но това е просто бреме за нас!

  Червеното момиче боцман предложи, прокарвайки ръка по гърлото си:

  - Може би просто го потопете?

  Момичето-капитан възрази, тропайки гневно с босото си мускулесто краче:

  - Не! Не можете да убивате хора, дори и да са военни, без специална нужда. По-добре просто да си тръгнем и да продължим смелия си грабеж!

  Червенокосото момиче кимна.

  - Да! Не убивай без причина! Но като цяло има твърде много мъже по света! Те са гадни и миризливи! Косматите им тела са толкова гадни!

  Момичето капитан кимна.

  - Може би е отвратително, когато космите растат по краката и гърдите. Но това момче е толкова чисто и гладко и никога няма да порасне!

  Червенокосият се засмя и отбеляза:

  - Да, това е вярно! Красив е и пее добре! Нека ни изпее една песен и то по-автентично.

  Водачът на морските разбойници извика:

  - Да пеем момче-робе! В противен случай ще ви нараним много!

  Джим Хокинс, бивш легендарен хижар, пее;

  Избрах пътя на готин пират,

  Исках да намеря съдбата си в моретата...

  Въпреки че казват пират, чака възмездие;

  Hang - червеят ще даде само резба върху трупа!

  Но поклоните към господаря са срамни,

  И аз избягах от имението като момче...

  Въпреки че беше студено на пътя бос,

  В края на краищата те не пуснаха момчето на прага!

  Стигнах до пристанището само в дрипи,

  Качи се на кораба в един часа през нощта...

  Хванах човек и добре, нека да бием - мен;

  Леле, мислех, че душата ми е в ада със Сатаната!

  Но след бичуването те дадоха шапка без козирка -

  Казаха, че засега ще бъдеш младши!

  И дори наля готвач, представете си бутилка,

  Да няма горчива каша, защото има коняк!

  Разбира се, това е труден морски бизнес,

  Сега жадно брашно, сега опасна буря,

  Но силата на духа е печалба,