Седмият папирус (Том 2) - Смит Уилбур - Страница 49

• Предыдущая
• 49/85
• Следующая

— Много добре, лейтенант — похвали Ного подчинения си на амхарски. — Почакайте отзад. Ще ви повикам, когато имам нужда от вас.

Хамед излезе пред бунгалото, а Тесай попита:

— По какви причини съм арестувана, полковник Ного?

Двамата мъже насреща й не благоволиха да й отговорят. И единият, и другият я пронизваха с безизразните си погледи, сякаш беше станала прозрачна.

— Искам да знам причината за това с нищо незаслужено отношение към личността ми — продължаваше арестантката.

— Взела си участие в действията на банда известни терористи — отвърна й невъзмутимо полковникът. — Според собствения ти дял в техните акции ти самата си се превърнала в шуфта.

— Това не е истина.

— Освен това сте нарушили правата на компанията ни, разполагаща с пълна концесия върху природните богатства на долината — намеси се Хелм. — Заедно със своите съучастници си организирала проучвателни действия в район, принадлежащ по закон единствено на компанията „Пегас“.

— Никакви проучвателни действия не сме вършили и никакви полезни изкопаеми не сме търсили — възрази смаяната Тесай.

— Напротив, напротив, до ушите ни стига съвсем различна информация. Имаме доказателства, че сте издигнали бент на река Дандера…

— Това няма нищо общо с мен.

— Но иначе не отричаш, че бент съществува?

— Това няма нищо общо с мен — повтори тя. — Аз не членувам в никаква терористична група и не съм взимала участие в никакви „проучвателни“ операции.

Не казаха нищо. Ного си записваше нещо в тефтера пред себе си, а Хелм стана от стола си и отиде до прозореца вдясно от Тесай. Настана тягостно мълчание, което се проточи, докато Тесай не реши, че повече не издържа. Добре разбираше, че искат да я сломят с желязното си търпение, но гробната тишина в помещението я влудяваше.

— Прекарах по-голямата част от нощта в движение, в друсащ се армейски камион — рече най-накрая. — Чувствам се силно изморена и трябва да отида до тоалетната.

— Ако нуждите ти са толкова належащи, можеш да ги задоволиш на място. Нито господин Хелм, нито аз имаме нещо против — предложи й Ного с престорено лигав глас, но дори не вдигна поглед от тефтера си.

Тесай погледна през рамо към вратата, но Хелм бързо отиде до нея, завъртя ключа и го пъхна в джоба си. Каза си, че в никакъв случай не бива да проявява слабост пред двамата. Беше капнала от умора, пикочният й мехур рискуваше да се пръсне, а сърцето й се свиваше от страх, но все пак успя да си придаде самоуверен вид и съвсем непринудено да застане до близкия стол. Издърпа го и седна. Ного я изгледа и се навъси в недоумение. Не бе очаквал думите му да бъдат изтълкувани по този начин.

— Ти познаваш разбойника Мек Нимур — обвини я изведнъж той.

— Не — отвърна му хладно Тесай. — Познавам патриота и бореца за демокрация Мек Нимур. Той не е никакъв разбойник.

— Ти си негова наложница, неговата курвичка, естествено, че така ще говориш.

Тя отмести поглед встрани, сякаш се гнусеше от събеседника й, но полковникът се разкрещя:

— Къде се крие Мек Нимур? Колко души води със себе си?

Предизвикателното й поведение го вбесяваше.

Тесай се престори, че не е чула въпроса и той я заплаши:

— Ако не пожелаеш доброволно да ни сътрудничиш в разпита, ще трябва да предприема по-решителни мерки. Така или иначе, ще те накарам да ми отговориш.

Вместо отговор Тесай се обърна със стола си на другата страна и погледна през прозореца. Отново настъпи мълчание. Джейк Хелм прекоси помещението и зад гърба на полковника се изгуби в съседната стая на бунгалото. Стените бяха съвсем тънки и Тесай чу как оттатък тихо се обсъжда нещо. Езикът, който използваха, й бе непознат. Във всеки случай не беше нито английски, нито амхарски. Тесай си каза, че Хелм е отишъл да получи инструкции от някакъв свой началник, който държи тя изобщо да не разпознае самоличността му.

След няколко минути Хелм се появи отново на вратата и я затвори след себе си, без да я заключва. Кимна на Ного, който веднага скочи от стола си. Двамата заобиколиха масата и застанаха пред арестантката.

— Мисля, че ще е по-добре и за двете страни, ако свършим по-бързо с работата — предложи едва ли не любезно Хелм. — Тогава ти ще отидеш да се изкъпеш, а аз ще си изям закуската.

Тесай предизвикателно го стрелна с поглед. Така и не му отговори нищо.

— Полковник Ного се опита да подходи разумно и почтено с теб. Положението му на държавен служител все пак го ограничава с известни рамки на поведение. За щастие обаче такива не съществуват за мен. И аз смятам да ти задам същите въпроси, които чу преди малко, но този път съм сигурен, че ще ми отговориш.

Извади изгасналия фас от устата си и го изгледа подозрително. Накрая недоволно го захвърли в ъгъла на стаята и бръкна за табакерата в джоба си. Отвори я и си избра втора пура, дълга и тъмнокафява. Грижливо я запали, без да маха кибритената клечка, преди огънят да е обхванал от всички страни равномерно края й. Едва след като с няколко дърпания я разпали, както беше свикнал, и избълва от устата си гъст облак дим, Хелм благоволи да изгаси клечката и да попита:

— Къде се намира Мек Нимур?

Тесай вдигна рамене и се обърна на другата страна. Погледът й се зарея из пейзажа вън от лагера.

Изведнъж, без дори Ного да предусети намеренията му, Хелм с все сила я зашлеви през лицето. Ударът беше особено силен и главата на Тесай се килна на една страна. Преди дори да се е свестила от шока, Хелм замахна отново, този път в другата посока, и я удари с кокалчетата си в зъбите. Тя се залюля в обратната посока и полетя от стола си на земята.

Ного се надвеси над нея и изви ръцете й зад гърба, след което я вдигна обратно на стола. Толкова здраво я държеше, че Тесай имаше чувството как само от хватката му кожата на китката й ще посинее.

— Повече време за губене нямам — съобщи й все тъй невъзмутимо Хелм и извади пурата от устата си да провери добре ли гори краят й. — Да започнем отначало. Къде е Мек Нимур?

От двата жестоки шамара Тесай имаше чувството, че лявото й тъпанче се е спукало. Главата й кънтеше като камбана и мислите й се разбягваха на всички страни. Зъбите й се бяха впили дълбоко в едната й буза и сега устата й се пълнеше бавно с кръв.

— Къде е Мек Нимур? — попита я за сетен път и доближи лице до нейното. — Защо сте построили с приятелите ти бента на Дандера?

Тесай събра колкото слюнка и кръв имаше в устата си и шумно му се изплю върху лицето му.

Тексасецът се дръпна рязко назад и с длан избърса гнусотията от лицето си.

— Дръж я здраво! — нареди на Ного и я дръпна за дрехата. С едно-единствено движение я раздра чак до пояса и полковникът се изкикоти, когато се наведе над рамото й, за да погледне хубави ли са й гърдите. Още веднъж се изхили, когато Хелм хвана едната и силно стисна моравочервеното й, напомнящо на черница зърно между пръстите си. Продължи да я стиска така, докато ноктите му не пробиха нежната кожа и по палеца му не потече червена капчица кръв. След това с другата си ръка пъхна пурата в устата си и дръпна няколко пъти, за да се нагорещи запаленият й край.

— Къде е Мек Нимур? — попита Хелм, и насочи горящия фас към гърдата й. — Какво търсят в леглото на Дандера?

Тесай подскочи от ужас, когато мъчителят й доближи пурата до нея, и отчаяно се опита да се отмести назад, но Ного я държеше все тъй здраво и не й позволи. Горещият въглен се долепи до върха на зърното й и тя нададе остър писък. Скоро нежната й кожа започна да пуши.

— Зима. — Прочете Роян началото на последната част от надписа. Беше разгънала увеличената снимка на стелата в гробницата на Танус и сега я разучаваше на светлината на прожектора. — В тази част се намират онези наглед безсмислени изброявания, които според мен съответстват на чашките в дъската за бао. Не мога да ги разбера всички, но на принципа на елиминирането стигам до извода, че най-предният знак сочи една от четирите страни на дъската — или както самият Таита ги нарича, четирите крепости.

• Предыдущая
• 49/85
• Следующая