Мусон - Смит Уилбур - Страница 18

• Предыдущая
• 18/195
• Следующая

Хал разработи бойната разстановка, която определя мястото на всеки член от екипажа по време на сражение. После разпредели наличното пространство за настаняване на пасажерите. Момчетата бяха извадени от чисто новата си квартира, за да бъде предоставена на трите момичета. Уил Картър също остана бездомен, а миниатюрната му каюта заеха мастър Бийти и неговата съпруга. Двете огромни туловища трябваше да споделят двадесет и два инчовата койка на третия помощник. Като си представи гледката, Хал се ухили.

В кърмовата каюта на „Серафим“, той и Андерсън от „Йомен“ часове наред разработваха система от сигнали, с чиято помощ да общуват в открито море. Преди четиридесет години тримата „морски генерали“ Блейк, Дийн и Монк бяха въвели система за сигнализация с флагове и платна денем и с изстрели и фенери през нощта. Двамата с Андерсън използваха петте флага и четири фенера като база за собствената им сигнална система. Значението на флаговете се определяше от местоположението и комбинирането им. Нощно време фенерите се подреждаха в линии, триъгълници или правоъгълници по главната мачта и главната рея.

След като се разбраха за сигнализацията, съставиха програма за места и време на срещи, в случай че се изгубят, поради лоша видимост или в бой. В крайна сметка, Хал стигна до извода, че вече познава Андерсън добре и може да му има доверие.

На седмия ден след пристигането в Плимут, те бяха готови за отплаване, а Уилям даде за всички пищна прощална вечеря в трапезарията на Хай Уийлд.

Керълайн бе седнала между Уилям и Гай на дългата маса. Том седеше отсреща, но масата беше твърде широка за разговор през нея. Това не го огорчаваше особено, тъй като за пръв път в живота си, той не можеше да измисли какво да каже. Яде малко. Едва докосна омара и морския език — негови любими блюда. Почти не успяваше да откъсне поглед от прекрасните очи на момичето.

Гай от своя страна, бе открил начаса, че тя се интересува от музика и на тая база установи бърз контакт. Под ръководството на мастър Уолш, Гай се бе научил да свири както на клавесин, така и на цитра. Том не показа склонност към който и да било инструмент, а пеенето му, по думите на мастър Уолш, можеше да накара кон да побегне в галоп.

По време на престоя им в Лондон мастър Уолш искаше да ги заведе на концерт. Том получи остри стомашни колики, което не му позволи да ги придружи — обстоятелство, за което сега горко се каеше, докато гледаше как Керълайн зяпа с благоговение Гай в устата. Той й разправяше за вечерта, за музиката и блестящия цвят на лондонско общество. Огромните виолетови очи не се отделяха от лицето му.

Том направи опит да ги отклони, като се впусна в повествование затова, как ходили в лудницата на Моорфийлдс, да гледат побърканите.

— Като замерих един с камък, той взе собственото си лайно и го метна по мен — спомни си със задоволство Том. — За щастие обаче, не можа да ме уцели и прасна Гай.

Подобните на розов цвят устни на Керълайн се свиха, сякаш доловили мириса на ответния снаряд, царственият й взор мина през Том и го остави да пелтечи глупости, а тя се извърна към Гай.

Дориан седеше като дървен между Агнес и Сара в другия край на масата. Двете момиченца бяха скрити от погледите на родителите си от букетите в сребърни вази и висок свещник. През цялото време се кикотеха и си шепнеха една на друга, разправяха си глупашки, безсмислени шеги.

Дориан се гърчеше от неудобство и ужас при мисълта, че лакеят ще забележи неблаговидното му положение и ще разкаже всичко на прислугата.

В началото на масата Хал и Уилям, мастър Бийти и Едуард Андерсън обсъждаха краля.

— Бог ми е свидетел, не се зарадвах особено да видя холандец на трона, но малкият господин в черно кадифе се оказа воин — заяви Бийти.

Хал кимна:

— Той е голям противник на Римокатолическата църква и не е поклонник на французите. Само тава стига, за да разчита на моята лоялност. Но освен всичко, аз установих че е и човек с остро око и ум. Мисля, че ще бъде добър крал.

Елис Кортни, съпругата на Уилям седеше бледа и мълчалива до Хал. Въпреки първоначалната влюбеност, тя не поглеждаше към съпруга си през масата. Малко под ухото й се забелязваше червеникаво петно, което тя се бе опитала да прикрие с оризова пудра и кичур коса. На брътвежа на мисис Бийти отговаряше едносрично.

В края на вечерята, Уилям се изправи и чукна със сребърна лъжица по чашата си за вино.

— Като призован от дълга да остана тук, докато останалата част от обичното ми семейство тръгва за далечни земи… — започна той.

Том наведе глава под цветната преграда, така че Уилям и баща му да не го виждат и се престори, че бърка с пръст в гърлото си и повръща. На Дориан това се стори така безумно смешно, че започна да се дави. Керълайн хвърли към Том само един високомерен поглед и премести стола си така, че да не го вижда. Без да си дава сметка за целия цирк, Уилям продължаваше:

— … Татко, знам, че както много пъти преди, ще се завърнеш при нас с удвоена слава и трюмове пълни с плячка. Аз ще чакам този ден. Но докато те няма, искам да знаеш че делата на семейството тук в Англия, ще бъдат обект на моето непрестанно внимание и грижи.

Хал се бе изтегнал на стола, полузатворил очи и насърчително усмихнат, докато слушаше високопарните слова на най-големия си син. Но когато започна да включва и имената на тримата братя, в съзнанието му се прокрадна съмнение: силата на изразяваните чувства беше малко прекалена.

Отвори внезапно очи, за да види погледа на Уилям, отправен към Том. Изразът на студените, тъмни очи имаше толкова малко общо със сърдечните думи, че Хал осъзна: те не бяха искрени. Уилям долови мислите на баща си и го погледна, бързо прикривайки своята неприязън. Изражението му беше отново белязано от тъга поради предстоящата раздяла с най-обичаните същества.

Видяното в очите на Уилям изпълни Хал с тежко предчувствие. За последен път седи така, на една маса с всичките си синове. Ветровете на съдбата ще ги разпилеят, всеки по своя си курс. Някои от тях няма да видят вече Хай Уийлд. Изпита такава дълбока тъга, че не можа да я отпъди. Насили се да се усмихне, изправи се и отговори на тоста:

— Бог с нас и попътен вятър!

Яхнал черния жребец Султан, Уилям стоеше в края на вълнолома с вдигната над главата шапка за поздрав, докато двата кораба потегляха към морето. Хал приближи до релинга на юта, отговори на поздрава и се насочи към кормчията, за да разпореди курса по пролива към открито море.

— Каква е посоката на вятъра спрямо курса ни към Ушант? — попита той Нед Тайлър, докато отминаваха Пенли Пойнт и зелените хълмове на Англия започнаха да чезнат зад кърмата. Нед стоеше зад рулевото колело. То позволяваше да се завива до седемдесет градуса, което осигуряваше по-добър контрол над кораба.

— Вятърът е постоянен, капитане. Юг-югозапад — отвърна Нед. Знаеше, че въпросът е чиста формалност — Хал бе проверил курса още в каютата си.

— Отбележи го на траверса! — нареди Хал и Нед постави един щифт в дупка върху кръглия траверс пред себе си. С помощта на такива щифтове, курсът се фиксираше на всеки половин час, така че в края на вахтата можеше да се определи средната му стойност и при отчитане на средната скорост, изчисляваха местоположението върху картата.

Хал отиде на кърмата и вдигна поглед към платната. Бяха красиво издути от постоянния вятър, напъващ отляво зад кораба. След поправките на Нед, всяко платно беше идеално опънато и „Серафим“ направо летеше от вълна на вълна. Неудържим възторг изпълни душата на Хал и това го изненада — беше си внушил, че е твърде стар, за да се развълнува от качествата на кораб и предстоящо приключение. Дениъл улови погледа му и макар да не се усмихнаха, всеки разбра чувствата на другия.

Пасажерите стояха наредени покрай релинга в средната част на кораба. Полите на дамите плющяха на вятъра и се налагаше да придържат бонетата си с ръце. Но щом „Серафим“ загуби сушата от поглед и усети истинското дихание на морето, женските възторжени писъци заглъхнаха и една по една дамите се спуснаха по каютите си, докато накрая на палубата останаха само Керълайн и баща й.

• Предыдущая
• 18/195
• Следующая